Та…
Тук съм. В Сараево, де. Пиша ти неграмотно, а ти не знам дали ме четеш, но държа да отбележа, че докато ти си почиваш, на мен ми липсваш.
Та във фоаето на хотела е готино, само дето хората ме гледат леко тъпо, че съм си взела лаптопа, ръчнала съм го в някакъв контакт и не им давам пари за интернет залата им… муахаха, аз съм умна и си взех малчо да ме свързва със света. Прекрасно.
Между другото Кал пак ни е сменила темата. Взе да ни се случва доста често, но не можем да си намерим мястото, а и този път НЕ БЯХ АЗ!
Та турнето не е толкова зле, колкото си го представях. Почти толкова зле е.
Не, не, наистина не е зле – прекарахме си весело снощи с войничетата от базата в Бутмир… Мисля, че имам снимки с целия взвод, или рота, или там както се нарича, но се снимах с много много войничета.
Въпреки всичко съм изморено. След нощния преход, репетициите, концертите, обикалянията, хората, мартеничките, подранилия трети март и т.н. се тюфнах в леглото и откъртих.
“Шопинг треската” както винаги е завладяла всички и почти, почти хвана и мен. Мисля, че изненадата ще е голяма за всеки, който ме познава – купих си шал от сараевската чаршия. Никой не би предположил, нали? Ама, ама, изобщо!
Да знаеш от мен, като превеждаш за хората, които организират обяда, накрая последен успяваш да седнеш и да се наплюскаш.
Лирическо отклонение – покрай мен говорят на някакви странни езици. Чувам английски, немски, италиански и … босненски? Така ли се казва езикът?
Малко съм жадна. Добре, много съм жадна и след малко се качвам да пийна нещо и да изпуша една цигара със съседките от горния етаж. Те всичките са пушачки, а момичетата в моята стая ме пъдят.
Между другото снимки скоро ще има, защото двама от войниците ми дадоха скайп и фейсбук и ще ми пращат. (Не взех бебчо в базата, защото не знаех дали ще има къде да го оставя.) Само от този дето постоянно ми предлагаше бира успях да се измъкна, ууху.
Скоро обаче ще трябва да се качвам за униформата и да тичам пак надолу, че иде време.
И довечера може да дойда пак тук, ама може и да не. Казаха, че има басейн и Ал смята да се дави.
Приятен ден, деца и до… тия дни.

Така и не те удавих… *въздъъх*
хахах дам. Само Мая дето ме вдигна на ръце във водата и каза, че си е хванала русалка O.o
Ама спокойно, ще има и други случаи да се цамбуркаме заедно – лято иде. ^^