Среднощна закуска

By: alish

мар 17 2010

Категория: c'est la vie, отчет, тук и сега

1 часът минава, та никакви салати няма да ви правя. Верно, че много ми станаха зеленчуците напоследък, но аз рядко изобщо ям салати. И ако ям салати, те са изключително малко и особени салати… Това може би се дължи на неразбирателството ми със зеленчуковото царство – те не ме обичат и аз не ги обичам.
Нещо не е наред тези дни. Плещя глупости, мълча, устните ми се напукаха, кожата ми прави странни неща. Днес съм си мазала ръцете с крем 6 или 7 пъти, но все са сухи, напукани и червени. А времето сигурно е полудяло, защото преди дни имаше сняг, виелици, ветрове (гонят меее…), а сега е пролет. До следващото връщане на зимата, предполагам. Мислите ми трудно се събират и имам странни проблясъци. В един момент мога да уча много и да се съсредоточавам, а в друг просто не се получава. Накрая имам чувството, че не запомням нищо. Всички се държат странно или поне така ми се струва. Започнах да свиря на пианото. Силно казано – по-скоро да подрънквам някакви неща, чиито партитури съм си намерила.
И ето идва лошата част. Не знам колко е лоша де, на моменти е трудно и объркващо, но май винаги има нещо хубаво в това. Най-малкото не е скучно…
Пак сънувам. Много и странни неща, объркани, понякога изключително ужасяващи, а друг път просто… странни. Събуждам се с писъци или пък бълнуваща, плача насън и на яве, или пък се чудя дали не се е случило нещо си наистина или е било сън.
Сънувам. Обичам да сънувам, дори когато е ужасно. Може би защото тогава чувствам.
Започнах отново да пиша. Поезията ми не струва (както едно време, това не се е променило), но поне започнах.

Колко нездравословно може да е това?